КУКУВИЦА В ГНЕЗДОТО

ано през пролетта птичият свят се разшета -- кой подкърпваше старо гнездо, кой правеше ново, само Драги ми господине се колебаеше дълго време дали да си направи ново гнездо, или да ремонтира старото и да изкара в него още една година. Подир много колебания той реши да остане в старото си гнездо, макар че то бе наклонено на една страна като турска керемида. Даже и никаква поправка не му направи, според неговите изчисления гнездото му щяло да кара още сто години. Гаврош се бе запознал край млечния бар с едно младо врабче, доведе го при нас и ни рече: Запознайте се, това е Врабка! Запознахме се, Врабка се държеше срамежливо, тя на всички ни хареса, само Драги ми господине мърмореше недоволно под носа си, понеже намираше, че на Врабка рокличката й бе много къса, тя бе почти колкото фланелката на У Фу. Китайският врабец пръв почна да успокоява Врабка да не тъгува за туй, че й е много къса рокличката, ето, и неговата юнашка фланелка е къса, но с време ще порасне и ще стигне чак до петите й. Оу! -- рече печално Врабка. -- Не бих понесла това! Ние останахме много учудени, но Гаврош ни обясни, че сега е модерно да ти е къса фланелката, а не да е дълга тя до петите ти, както са носели нашите деца и баби, защото това са най-старовремски работи. Те с Врабка го били видели това край млечния бар, нали по цял ден висят около бара и гледат накъде се развива светът. Светът, казваше той, се развивал напред, а не назад, както ние мислим.

Двамата с Врабка опитаха да си направят гнездо, Гаврош дори донесе две пръчки и ги кръстоса, но Врабка изпадна в скука, гледаше тя меланхолично двете пръчки, омърлуши се и рокличката й стана още покъса. За да разсее нейната печал, Гаврош я поведе към млечния бар. Те се появиха отново след седмица, и двамата носеха по една опитомена сламка под мишница, и заявиха на ятото, че няма да строят никакво гнездо, защото да седнат да правят гнездо в това цивилизовано време, ще рече, че искат да се връщат назад в старовремските работи. Оу! -- рече печално Врабка. Те си отнесоха сламките към млечния бар в града, а ние продължихме своята работа.

Ку-ку! ... Ку-ку! -- чухме викове от гората и Пешеходецът, който си подсвирква с уста ни съобщи, че видял рано сутринта кукувицата. Тя не била сама, ами водела от Индиите много кукувици със себе си. За да потвърдят думите на Пешеходеца, от гората се обадиха и други кукувици. Ние веднага оставихме своята работа и отидохме в гората да разберем откъде се взеха толкова много кукувици. Там видяхме нашата стара кукувица, която по най-хитър начин миналата година измами свраката и пъхна яйцето си в нейното гнездо. Заедно с нея от Индия бяха надошли много кукувици. Свраките се разтревожиха, строяха или подкърпваха своите стари ханове в дърветата, сипеха проклятия по адрес на кукувиците, като ги наричаха "мръсници безподобни" и прочее.

Да шпионираме кукувиците за нас бе много лесна работа, защото сме врабчета, а врабчето може да се прикрие под всяка шумка. Дни наред ние ги шпионирахме, както това сме правили и друг път. И от техните разговори научихме, че те идвали от факирската област на Индия и всички били запознати с най-тънките факирски работи. Много ни беше интересно да видим какви са тези тънки факирски работи. Когато свраките почнаха да снасят яйцата си, наоколо им се въртяха и подвикваха непрекъснато хвърковатите индийски факири. Много скоро ние разбрахме, че те искат да снесат яйцата си в чужди гнезда, затова обикалят навсякъде из гората и се мъчат, ако могат, да заблудят някоя сврака. Не се минаваше ден някой от нашето ято да не се прибере привечер и да не каже, че еди-коя си кукувица успяла да снесе яйцето си в еди-кое си свраче гнездо. Дни наред слушахме кукането на кукувиците и постоянните викове на свраките по техен адрес, главно с думите: Мръсници безподобни! Драги ми господине доста равнодушно гледаше на тревогата на свраките и също тъй равнодушно заключаваше: Колкото и да крещиш ти, и да наричаш кукувицата мръсница безподобна, тя, драги ми господине, пак ще снесе яйцето си в полога ти!

Кукувиците покукаха и се пръснаха из гората, а свраките съвсем успокоени продължиха да лежат в гнездата си и да мътят. Те мътиха три седмици, в края на третата седмица почнаха да се хвалят една на друга, че чуват как малките им писукат в яйцата, а някои дори бяха успели да пробият твърдите черупки с човки. Щом гарджетата се излюпиха, всичките до едно голи и грозни, от всяко гнездо мъжката и женската сврака тръгнаха да търсят храна. Те се редуваха, обикаляха на смени, събираха дребни насекоми и захранваха гарджетата си. За седмица време малките се облякоха, почнаха да ядат много, по цял ден писукаха и искаха храна. По това време забелязахме, че във всяко свраче гнездо си показваше човката и разтваряше голяма уста прилично на гардже пиле, само че по-едро от останалите. Разбрахме ние, че тези лакоми пилета са пилетата от кукувичите яйца.

Не се мина много време и новоизлюпените кукувичета почнаха първи да посрещат свраките и най-напред разтваряха те лакомите си уста, та вземаха цялата храна, донесена от свраките в гнездото. Малките гарджета писукаха по цял ден гладни, свраките, за да смогнат, почнаха да излизат на двойки от гнездата; ако една отива да донесе вода от реката или от извора, то другата се юрваше досущ влашка циганка, шеташе около съседните села и гледаше, ако може, да задигне отнякъде било кокоше яйце, било малко пиле. Свраките и полето обикаляха, кръстосваха из ливадите, търсеха гнезда на яребици и фазани, пъдпъдъчи люпила, задигаха всичко от гнездата на тези птици и го мъкнеха в своите полози да пълнят гърлата на лакомите кукувичета.

Аз наблюдавах гнездото на моята ланска познайница, освен кукувичето в него имаше още пет гарджета. Лакомото кукувиче до такава степен стана нахално, че почна да изяжда цялата храна, ни троха не оставяше за гарджетата. Свраката се почесваше по врата, учудена, че макар и да изядоха всичко, гарджетата пак продължават да пищят, за туй много не мислеше, ами отлиташе веднага, за да отстъпи място на мъжката сврака, която носеше вода от извора или от реката. Един ден свраката, като погледна в гнездото, видя, че едно гардже лежи на дъното на полога нагоре с крачката си.

Беше умряло. Без много да се двоуми, свраката се наведе, взе го в човката си и го изхвърли от гнездото. Лисицата, която обикаляше под гнездото на свраката, излезе привечер, намери мъртвото гардже и го изяде. Подир два дни мъжката сврака, щом донесе вода, намери също тъй гардже, обърнато по гръб на дъното на гнездото, хвана го с човка и го изхвърли навън. Лакомото кукувиче се разположи по-удобно, като притискаше на края на гнездото мъртвите, пиукащи и чужди роднини. Лисицата пак мина привечер под гнездото и пак закуси с изхвърленото гардже.

Така ден подир ден, едно по едно гладните гарджета измираха и свраките ги изхвърляха от гнездото. В широкия хамбар или хан, какъвто е всяко свраче гнездо, остана да се разполага само чуждото кукувиче. Нощем женската сврака лягаше върху него, разпростираше крилата си да го топли, защото още не беше облечено съвсем добре, а мъжката сврака стоеше на върха на дървото и будуваше. И като погледна привечер, във всяко свраче гнездо виждам как женската сврака топли чуждо кукувиче, а мъжката сврака стои на върха на дървото и пази да не би отнякъде да се появят летящите идийски факири и да им направят някой най-тънък факирски номер. А кукувиците бяха набили усойните долове и все по-рядко се вестяваха сред сврачата колония.

На всички ни обаче правеше впечатление, че веднъж дневно през колонията прелиташе кукувица и викаше призивно: Ку-ку! Ку-ку! Тя отлиташе и на следващия ден се появяваше отново, за да прелети с призиви през колонията. Другите кукувици си мълчаха в долищата. Свраките замерваха от гнездата си с езически проклятия прелитащата кукувица, след което се вдигаха във въздуха и тръгваха да мъкнат храна и вода, за да може всяка от тях да нахрани кукувичето в гнездото си. За първи път цялото ни ято от врабчета наблюдаваше как свраката храни най-усърдно убиеца на своите деца. Защото, като погледне човек, вижда, че лакомото кукувиче още от първия ден бе започнало да изяжда храната на децата й. Но свраката не може да разбере това със своя сврачи акъл, у нея устата е голяма, дай й само да крещи, а акълът е малък, никак не може да разбере, че отглежда с пот на челото убиеца на своите деца.

Ако у нас се случи да падне врабче от гнездото при някой силен вятър, то което и друго врабче да прелети над него, веднага разбира, че врабчето е чуждо, но от състрадание си запретва ръкавите, подскача наоколо, мъчи се да го повдигне да прелети и да се залови на най-ниската клонка, а после лека-полека да се скрие в дървото. Свраката обаче не може да различи свое от чуждо, затуй с голям труд и до пълно изтощение обикаля навсякъде, с риск на живота си се промъква в селските дворове и по най-крадлив начин гледа да отмъкне каквато и да било храна, само и само да нахрани лакомия убиец на децата.

Кога един ден кукувичетата пораснаха толкова много, че станаха едри едва ли не колкото своите осиновители, те, щом чуха, че от дола се зададе индийската факирка с призивните си кукания, до едно се вдигнаха от сврачите гнезда, изкукаха нахално в лицата на осиновителите си и се стрелнаха подир долетялата от дола кукувица, за да изчезнат в сенките на гората. Свраките -- и мъжки, и женски -- изпаднаха в такова изумление, че някои от тях прехапаха езиците си. Чир, който също наблюдаваше тая факирска работа, каза по тоя повод, че човек никога не знае какво ще се излюпи от един полог. Ето, погледнете моя милост! -- викаше той. -- От един полог сме всички, една майка ни е мътила, а само аз единствен хвърча на заден ход!

Тоя нагледен урок, даден ни от индийските факири, ни накара всички до един да почнем да се отнасяме с известно съжаление и съчувствие към свраките, колкото и досадни да бяха те, колкото и глупави, и устати да бяха. Горките свраки, говорехме помежду си ние, от една страна, като погледнеш, са жестоки и хищни, особено когато трябва да се нахвърлят да разкъсват ранения ястреб и да изкълват по най-варварски начин очите му, за да го ослепят, а от друга страна, са толкова крадливи, че хората, ако искат да кажат някому, че е много крадлив, му казват, че е крадлив като сврака; и от трета страна, колко са за съжаление и какво състрадание събуждат те във всяко птиче сърце, щом видиш с колко труд, с колко любов, с какво внимание и готовност за саможертва се грижат, за да отгледат убиеца на своите деца!

По повод на това вторият племенник на Фр. Т. Мититаки Гаврош казваше: Така е, като се врете из горите и дивеете в тях. В горите човек се натъква само на най-различни дивотии и вехти работи от езическо време. Ако вие дойдете сред цивилизацията пред млечния бар, нищо подобно няма да видите, а напротив!

То не се знае, драги ми господине -- възразяваше му Драги ми господине, -- може и в самия център на цивилизацията да живееш и пак да отгледаш някоя кукувица в гнездото си!