ЧИРИ

Едно наше врабче, Чири, отиде да живее на село.

През зимата се топлеше в сламената стряха на плевнята, беше си направило дупка в нея, и колкото и студено да беше, не му подвяваше отникъде, защото входът бе тъй тесен, че щом влезеше, го запушваше целия, Прехранваше се край кокошките. Кокошките се преобличаха, сменяха си перушината, ходеха намъшени из двора и рядко някоя се качваше в полога да снесе яйце. Обаче, като снесе яйце, да видиш какво викане пада: първо застане на полога и почва да вика, та да я чуят всички кокошки по дворовете, подир това иде на оградата, качи се там и оттам също вика; петелът търси височко място, най-височкото място му се вижда торището, качва се и той горе, торището дими, сякаш ей сега ще се подпали, но петелът ще му обръща никакво внимание, а чака кокошката да си свърши викането и когато тя спре, за да си поеме дъх за ново викане, той се обажда с гърлен глас, да го чуят по всички дворове: Така е, така е, ей сега снесохме яйцето, това яйце аз съм го белязал и съм си турил на него подписа. Да-да!

Тъкмо това време използува врабчето да посъбере някоя и друга троха от храната на кокошките. Петлите от съседните дворове поздравяват петела на торището, един рече:

Бравос! -- друг рече: Ашколсун! -- петелът стои сред топлата пара наперен и току подвиква: Да-да!

Ето колко голям шум се вдига за едно яйце -- нищо и никаква работа. Ако врабчето трябва да вдига шум за своята работа, то няма да му стигне викане, ами с оръдие трябва да гърми. Затова само с един иглен връх то почиства три декара кожа. Докато се върти из двора и търси някоя загубена троха, врабчето вижда, че от къщата излиза Илия, носи свинската кожа да я опъне на стената на къщата. Той туря сенарска ритла, качва се по нея, кове с пирони, опъва, премества ритлата, пак кове, пак опъва кожата, после я натрива със сол и трици и кога слиза от стълбата, в двора влиза негов роднина. Бре, чичи -- вика роднината. -- каква е тая свинска кожа! То има три декара кожа! Че как да няма три декара -- казва му Илия, -- свинята тая година ми с изяла седем каруци тикви, отделно кукуруза и другите работи!

И се прибира Илия заедно с неговия роднина в къщи, а врабчето подрипва, та право под стряхата на къщата, да огледа новата свинска кожа. Всяка година то почиства свинските кожи на Илия, а за сметка на това Илия му позволява да живее безплатно в сламената стряха на плевнята. Врабчето никога не е повдигало въпрос, че кожата е голяма и че много работа има да падне по нея. Ето и сега, с ушите си чу, че кожата е три декара, но нито изрази недоволство, ни нищо, ами обиколи да я разгледа отвсякъде да види дали е добре опъната и дали е натъркана равномерно с трици и сол. Като разгледа и одобри, Чири се залови за работа.

На пръв поглед изглежда невъзможно с една човка само, голяма колкото иглен връх, да се почисти цялата свинска кожа от солта, мазнините и триците. Два или три дни врабчето работи от сутрин до вечер, в единия край се виждаше, че е разчистило място колкото човешка длан. Подир три седмици слабините на кожата бяха като изчеткани, все едно че ги е стъргал някой с четка за дюшеме.

Един ден към обед на стряхата кацна папуняк. Врабчето почукваше с човка, внимаваше да не падне от кожата, беше тъй много улисано в работа, че не забеляза папуняка. Папунякът се повъртя на стряхата, прехвръкна над врабчето подвикна му, врабчето остави работата си и се качи при него на покрива.

Що се заробваш с тая кожа, Чири! -- рече му папунякът. -- Цял живот ще има да я биеш с човката и пак няма да я почистиш. Остави я и ела с мене, все ще намерим как да се изхраним. Аз с гребена си само да работя, пак ще изхраня и ще облека сто врабци като тебе! ...

И той си разтвори гребена, гребенът му беше сгъваем, за да види какво впечатление ще произведе на врабчето.

Папунякът, или циганското петле, както го нарича народът, е птица-скитница, живее повече от просия, едва свързва двата края, цялата е измършавяла, обаче много се гордее със своя сгъваем гребен и навсякъде го показва. Врабчето няма какво да покаже, у него всичко е сиво, незабележимо, безкрайно просто и скромно.

Няма как да дойда с тебе -- рече врабчето. -- Ако дойда, кой ще почисти кожата на Илия! -- и се връцна, та се залепи пак за свинската кожа.

Хм!... -- рече папунякът, разпери криле и си отнесе сгъваемия гребен.

Врабчето продължи да барабани ситно по кожата.

Всяка зима то бързаше да приготви свинската кожа, преди още да е цъфнал кукурякът. Щом почисти кожата, Илия изправя сенарската ритла и изважда пироните. Сега ще обуя децата и жената! -- вика Илия, отнася кожата, размерва я, реже я на ивици, прави цървули и кога тръгват на гости, врабчето ги вижда всички до един с нови цървули. Най-напред върви Илия, подир него Илийца, подир нея малки илийчета, може би цяла каруца илийчета, всичките стегнати с нови свински цървули. Врабчето подтичва босо подир тях, къде пешком, къде подхвръкне, и му е кеф, кеф... Защото и врабчето има заслуга да са стегнати всички в нови цървули.

Затуй бързаше от сутрин до вечер с новата кожа, зимата се случи мека тая година, гледаше да не го изпревари времето. Дните едрееха, можеше да се работи по-дълго, а кога се случеше да има месечина, работеше и на месечина. Тъй ден подир ден, седмица подир седмица -- кожата беше почистена. Илия изправи сенарската ритла, прегледа навсякъде, одобри работата на Чири и прибра кожата.

Но този път той не я наряза на ивици, нито направи цървули от нея, ами я даде на табанджиите. Те ощавиха кожата, боядисаха я, малко възчервеничка стоеше, ама я боядисаха хубаво. После Илия даде кожата на един чантар в града, чантарят му изработи голяма чанта с две отделения и лъскави преждила, Като се показа с тая чанта Илия в селцето, всичко живо му завидя, та от завист един рече: Много ти червена чантата бе, Илия! Тя като лисица червена!

Обаче Илия пет пари не даде на забележката му, ами взе Илийца заедно с илийчетата, заведе ги в магазина, на всички илийчета купи гарсонски обуща и на Илийца купи гарсонски обуща, щото имаше малък крак, а за себе си купи трендафори. Врабчето стои пред кооперацията, занича да види вътре какво става, ама не може да види добре, само чантата му се мярка пред очите.


Чири, зает с обработката на свинската кожа, за да може Илия да обуе
своите илийчета. Обаче Илия вместо да обуе илийчетата си направи нова
чанта от кожата.

И когато Илия излиза навън с нови обуща и с нова чанта, а подире му върви Илийца с илийчетата -- всичките стегнати в гарсонски обуща, -- врабчето подрипва весело и босо подире им, къде на един крак, къде на два крака, къде подхвръкне малко и му е кеф, кеф ... Защото и Чири има заслуга Илия да върви с нова чанта.




~~~ следващ разказ ~~~ предишен разказ ~~~ съдържание | contents ~~~~~ детски неща | kid's stuff ~~~ svilendobrev.com/ ~~~