АВТОГРАФИ

овек никога не знае кога ще стане прочут; просто се събужда една сутрин и още докато се протяга в гнездото, разбира, че е станал прочут. Да го питаш с какво е прочут, не може да ти обясни точно, а усеща, че е прочут.

Разбира се, един прочут човек е много по-ценен от човек, дето не е прочут... Една сутрин Пиук се събуди в гнездото съвсем прочут. Предния ден той доведе една буболечка, наречена сече баба дръвца. Никой от нас още не беше хващал такава буболечка. Чували сме, че има подобна буболечка, разни истории са ни разказва.ни за нея, но никой още не беше я улавял, дори нещо повече -- никои още не беше виждал сече баба дръвца. А Пиук, както летял край реката, вижда в едно дърво сече баба дръвца. Хваща я той за шията, почва да вика: "Ура!". У Фу през това време перял юнашката си фланелка в реката, веднага дотичал с мокра фланелка да види какво има. Пешеходеца, който си подсвирква с уста също бил наблизо, тръгнал през моста да види и той сече баба дръвца, ама се препънал, та цопнал в реката. Той продължил да си подсвирква небрежно с уста, пристигнал при Пиук и У Фу и започнал да цъка с език: Тц, тц, тц!

Сече баба дръвца си върти очите на четири, гледа, ако може, да се измъкне нанякъде, обаче Пиук я държи здраво с два пръста за шията и така я доведе при нас, за да я видим всички.

Някои си спомниха как Мититаки разправяше, че на птичата ривиера, ако човек намери нещо рядко, става прочут, или ако всички скачат по два метра, а ти скачаш три метра, също ставаш прочут, или ако прелетиш много дълго разстояние, също ставаш прочут. Изглежда, че Пиук също стана прочут с тая работа.

Ами, прочут! -- скромничи Пиук. -- Каква прочутост е това да хванеш една проста сече баба дръвца!

Прочутост е, прочутост! -- казва Драги ми господине.- Кога прехвърчахме Дунава и спряхме в Турну Магурели, врабкинята Флорица ме подпитваше дали по нас сме хващали сече баба дръвца. Значи чак там знаят те, че има сече баба дръвца, ама не са виждали. А ето че ние видяхме. То си е баш прочутост, драги ми господине!

Пиук си легна обикновен като всички нас, а на сутринта се протегна в гнездото и вече беше прочут заради сече баба дръвца. Ние, щом станахме, веднага поехме всеки по своята работа, обаче Пиук наникъде не поема, защото е вече прочут. Трудна работа -- вика ни той от гнездото. -- Прочутият човек, като си отвори очите, не знае откъде да започне!

Наистина -- откъде да започне? Блъскаме си главите да му подскажем нещо, но нищо не можем да измислим. На помощ дойде смрадовранката. Щом разбра каква е работата, тя каза веднага, че Пиук трябва да почне да раздава автографи. Прочутият човек нищо друго не бива да работи, освен да раздава автографи. Той даже и да не иска, ще го обграждат от всички страни и по никой начин няма да му позволят да си отиде, преди да даде автограф. Тука няма какво да се мисли -- казваше смрадовранката. -- Просто тръгваш по света и започваш да раздаваш автографи! Оо, ако аз бях прочута, оо, как щях да раздавам само автографи!

Хм, прочута! -- вика Драги ми господине. -- Лесно е да кажеш, ама мигар човек ще стане прочут само с едно френско списание от 1903 година! Че за тая работа се искат барем две списания, драги ми господине!

Пиук се протяга в гнездото по най-прочут начин и се стяга да раздава автографи. Къде ли да се подпиша? -- пита той. Ами иди -- казвам му -- да се подпишеш върху багажа на Чир. Когато Чир отлети на луната, ще достави там и твоя автограф. Човек, който е хванал сече баба дръвца, си струва да прати автограф на луната!

Пиук ни послуша и отиде, та се подписа.

После той тръгна по света да раздава автографи и сума време се губи. Когато гледахме влака да минава край нашето дърво, виждахме върху локомотива автографа на Пиук. И автобуси всякакви минаваха по пътя, и коли най-различни, и трябва да ви кажа, че върху всички ние виждахме автографа на Пиук. Понякога човек ще мине по пътя, някой от нас току извика: Гледайте, гледайте, върху шапката на тоя човек -- автографът на Пиук! Кога гледаме -- наистина Пиук се подписал върху шапката на човека.

Нали сме на път, какво ли не минава по пътя! И где какво мине, върху всичко виждаме Пиуковия подпис. Нека се подписва -- викаме си ние. -- То всекиму не се случва да хване сече баба дръвца! На Пиук му се случи!

Едно само не ни харесваше, че откакто стана прочут, Пиук съвсем ни забрави. Изглежда, че с всички прочути е така. Един ден той се завърна при нас и ни разказа как навсякъде раздавал автографи и че светът бил много жаден за автографи. То празно -- вика той, -- где какво се обърнеш, празно, стига само да си прочут, върви и се подписвай! Гледам една голяма църква, позлатяват й кубето, сума злато натуряха и слязоха. Народ се трупа край църквата, всички гледат нагоре към кубето, аз също гледам и по едно време разбрах, че искат да се подпиша на кубето. Защото върху една позлатена църква само прочут човек може да се подпише. И подфръкнах аз, огледах отвсякъде кубето, кацнах най-после на него и си турих там подписа. Народът стои отдолу, вика "ашколсун!", щото народът къде може да хване сече баба дръвца!

Той ходил и по паметниците, подписвал се за спомен върху сабите на войводите, бил в един голям град и за да не обиди града, раздал автографи на всички покриви. На летището също се подписал, върху самата писта, дето излитат самолетите, както и върху един самолет завъртял подписа си, но разправяше, че това самолетът много шум вдига и много ръмжи -- ще те заболят ушите от ръмжене.

Аз и в зоологическата градина ходих -- разправя Пиук, -- та с моята прочутост и там да се подпиша. Слона много ми хареса, подписах се на него и той остана много доволен. Това слонът е голямо животно, ушите му ей такива големи, носът му два метра дълъг. Като се подписвах, той почна да си клати носа от удоволствие и да ми благодари. Изглежда, че за първи път получаваше автограф.

Според Пиук мнозина били изненадани, когато им раздавал автографи. Особено в неделя -- разказва той, -- народ облечен пищно, всичко стъпва на пръсти и гледа да не си измачка дрехите, всички облекли това, дето го имат най-ново, и само чакат да се появя отнякъде и да се подпиша. Пък аз не успявам навсякъде да се подпиша, тук и там само дам по някой автограф. Особено жените, да ви кажа ли, много възклицават: Ах! -- викат те и показват на околните моя автограф. А околните ги гледат и се пукат от завист. Аз лично съм виждал как околните веднага започват да изтриват автографа с кърпички от завист, ама моят автограф не се изтрива лесно!

От Пиук разбрахме, че пред подписа на врабчето всички на тоя свят били равни.

Сега всеки от нас обикаля и търси да намери и той сече баба дръвца, за да стане прочут като Пиук. Като станем всички прочути, то ние ще оставим досегашната си работа и ще тръгнем да раздаваме автографи по света. До това време само Пиук ще може да туря подписа си навсякъде. Ако вие някой път си свалите шапката и видите, че врабче се е подписало на нея, знайте, че това е работа на Пиук, който стана прочут благодарение на прочутата буболечка сече баба дръвца. Нищо, че някои подхвърлят завистливо: Със сече баба дръвца и баба знае да стане прочута!

Изглежда, че дето има прочутост, и завист има. Лесно е да подхвърлиш завистливо, ама я иди ти да откриеш сече баба дръвца и да я хванеш с два пръста за шията, пък ще те питам аз тогава дали би подхвърлял завистливо!