ДАЛЕЧЕН ПОЛЕТ

лед като се заговори за полет до луната, от нашите пръв Чир заяви един ден, че ще лети до луната и че започва да се готви усилено за тая работа. Чир възнамеряваше да извърши целия полет на заден ход и смяташе, че на заден ход много по-лесно ще преодолее лунното притегляне.

Когато един врабец се нагърби с хвърковата задача, то всички останали врабчета му се притичват на помощ. Нямаше човек между нас, който да не се вълнува от предстоящия полет на Чир, всички гледаха да услужат кой с какво може, дори Драги ми господине няколко дни наред черта с човка по пясъка, прави някакви изчисления и заяви, че Чир ще трябва да лети по парабола. Чир не беше мислил дали точно по парабола да лети, но когато Драги ми господине му показа изчисленията, той каза, че вероятно ще лети по парабола. Ама разбира се -- потупваше го въодушевено по рамото Драги ми господине, -- разбира се, че ще летиш по парабола, драги ми господине! Мигар ще седнем да летим ние по най-прост начин, без парабола!

Мнозина от нас дежуряха край железопътната линия и чакаха да мине влакът. Щом влакът минеше, пътниците изхвърляха по някое парче вестник, ние вземахме парчето и го носехме да го разчитаме колективно. Много често се случваше на парчето от вестник да пише за полета до луната, за приготовленията и за предстоящите трудности. Виждаше се, че тая работа ще бъде бая трудна. Пешеходецът, който си подсвирква с уста твърдеше, че ако има шосе или дори козя пътека до луната, то той може да иде до нея пешком и да се върне пешком: просто ще тури ръце в джобовете, ще си подсвирква най-небрежно с уста и лека-полека един ден ще цъфне на луната. Но тъй като няма ни шосе дотам, нито пък козя пътека, Пешеходецът нямаше как да предприеме подобно пътуване.

Чир сам проверяваше по сто пъти всичко необходимо за полета, коригираше параболата, Драги ми господине съблюдаваше дали са точни .изчисленията и с такава увереност нанасяше поправки, сякаш цял живот се е занимавал само с изпращане на врабчета до луната. Смрадовранката също си намери работа, за да не бъде безучастна в нашата суетня. Тя смяташе, че полетът трябва да бъде съобразен със зодиаците и времето трябва да се подбере в зависимост от зодията на Чир. Чир беше в зодията на два близнака. Смрадовранката ходи къде ходи и един ден донесе парче от книжка. Тя каза, че носи двата близнака, и кога погледнахме, ние видяхме върху парчето от книжката само половин близнак. Това обаче не попречи на смрадовранката да гадае върху половината близнак и да предскаже успешен полет до луната. Което е истина, истина е -- смрадовранката гадаеше по-хубаво от циганка. Чир прибра половината близнак в багажа и много се окуражи, че неговата зодия предсказва успешен полет.

Казах, че без изключение всички помагаха на Чир. Двамата братовчеди Пиук и Тананик заедно с Юнашката фланелка скитаха два дни и с голямо пъшкане донесоха една конска подкова. Пиук, пиук, стар турчин пуши с чибук!- пееше Пиук, а другите двама му пригласяха с тананикане. Тая конска подкова -- каза Пиук -- носи щастие, затуй ти я подарявам да я вземеш със себе си из пътя. Нека ти бъде талисман, а кога стигнеш горе, закови я на луната, та хората, като погледнат, че горе има подкова, да кажат: Бре, врабчетата ни изпревариха, туриха конска подкова на луната! -- а ние ще кажем: Ами че то е за щастие!

Нашият Чир се просълзи от умиление. Сам той едва ли би успял да си набави всичко. Неговият полет щеше да трае три седмици -- отиване и връщане. Беше му необходима суха храна за три седмици, а и много още други работи. Затова всеки от нас помагаше на Чир -- кой носеше трохи, кой насекоми, кой пясък за храносмилане. Един ден при нас пристигнаха румънски врабци от Турну Магурели, стари познати още от прехвърчането на Дунава. Те дочули за подготвения полет, донесоха една мамалигова троха подарък за Чир и искаха да разменим информация. Врабците от Турну Магурели правили пробен полет до Тулча и полетът им бил успешен, успели да разлаят всичките кучета на Тулча. Щом -- викаха те -- нашият полет до Тулча завърши успешно, вашият пък до луната ще бъде ептен успешен.

Как няма да е успешен -- разправя им Драги ми господине, -- когато ние ще летим на заден ход и по парабола. Вие сте летели до Тулча без парабола и в тая работа, драги ми господине, сте още далече зад нас! Врабците от Турну Магурели си признаха, че са летели без парабола, щото от Турну Магурели до Тулча пък не е кой знае колко далече, та да се лети по парабола. До Тулча, да -- клатеше глава Драги ми господине, -- обаче я летете до Браила, че да ви видя как ще стигнете дотам без парабола! Е, домнуле- съгласиха се врабците от Турну Магурели, -- до Браила вярно, че няма как да се стигне без парабола!

Румънските врабци си заминаха, като помолиха веднага щом завършим успешно полета, да им пратим вест и ние обещахме, че ще пратим. Няколко дни още се изтърколиха в усилена подготовка. Един ден по никое време довтаса запъхтян Пешеходецът, който си подсвирква с уста. Изпревариха ни! -- изкрещя Пешеходецът и ние всички се струпахме да разберем кой ни е изпреварил.

Чир пребледня като платно.

Пешеходецът, който си подсвирква с уста разказа, че тръгнал през житата да дебне нова буболечка, подсвирква си най-безобидно с уста и шпионира всяко стъбло и всеки житен клас, щото тъкмо там се криела буболечката. И както шпионира. стига до чучулигите. Чучулигите натуряли качулки по главите си, една важна чучулига пристъпва на пръсти, кипри се, около нея голяма шетня, все я стягат нещо, все й оглеждат перата дали са здрави и всички говорят за полета. Пешеходецът доближава до тях, продължава да си подсвирква с уста и подпитва разсеяно за какъв полет става дума. Ами че до слънцето -- казват му чучулигите. -- Нашата чучулига ще лети до слънцето и обратно.

Нашият човек гледа, че чучулигата ни суха храна има за полета, ни пясък за храносмилане, и затова пак подпитал с какво ще лети. Със сандвич -- казали чучулигите. -- Тя лети много бързо и един сандвич ще й е достатъчен да отиде и да се върне. По парабола ли ще лети? -- попита Драги ми господине. Без парабола, каза Пешеходецът, който си подсвирква с уста. Тогава няма да долети! -- каза твърдо Драги ми господине, смъкна се от гнездото и полетя право към житата. Ние тръгнахме подире му.

Сред житата наистина имаше голяма суетня. Заехме позиция на едно дърво, приготовленията сред нивата вече привършваха, по едно време гледаме, че чучулигата излетя право нагоре към слънцето и скоро я загубихме от очи. Всички помръкнахме и наведохме глави надолу към земята, а чучулигите вдигаха врява и гледаха нагоре към небето.

Не помня колко време стояхме така с наведени към земята глави, когато нещо каза -- туп! -- и ние видяхме сред житата чучулигата. Чучулигите се струпаха около нея. Ах! Ах! -- почнаха да викат н да се тупат с ръце по бедрата. Тяхната чучулига лежеше в житата безжизнена, цялата овъглена. Така си и знаех -- каза Драги ми господине. -- Слънцето е много горещо, не може направо да се отиде на него и при това само с един сандвич. Тука трябва парабола, драги ми господине, и заобикалка трябва!

Той потупа окуражително Чир по рамото и ние се върнахме на нашето дърво, за да привършим последните приготовления. Из пътя всички бъбрехме оживено и останахме много доволни, че сме избрали луната, защото луната е студена, човек бос може да стъпи върху нея, без да си опари краката, да я обходи навсякъде, да я проучи и с остатъка от суха храна ла се върне обратно назад.

На следващия ден станахме много рано, направихме преглед на всичко необходимо за пътуването. Драги ми господине провери за не знам кой път параболата и каза, че няма грешка, всичко бе опаковано, смрадовранката се появи с всичките си хиляда и триста фльонги, тържествена като църквата "Свети Седмочисленици". Чир се ръкува поотделно с всеки от нас, ние се мъчехме да изглеждаме мъжествени, макар че мнозина пророниха сълзи, щото всичко беше много вълнуващо. Чир ни помаха с ръка, подскочи на заден ход и кацна върху багажа си.

Целият му багаж беше голям като копа сено. Чир постоя върху копата горе, огледа хоризонта, хвърли и един поглед към бледнеещата върху небето луна и извика: Довиждане! . . . Довиждане!

Довиждане! -- почнахме да викаме ние. -- Добър път и щастливо завръщане, а смрадовранката викаше на френски език: Бон воаяж! Чир се напъна, изпляска с криле, по не можа да помести копата под себе си. Бре -- извика Драги ми господине. -- Я дайте всички да се напънем, трудно е, докато Чир се отлепи от земята.

Плюхме си на ръцете, напънахме се с всички сили, обаче копата не се помръдна. Какво да правим сега? -- питаше Чир отгоре. Ще помислим -- казахме му ние, почнахме на подфръкваме наоколо и да мислим. До едно време мислихме, после пак се запретнахме, но не можахме да помръднем копата. Драги ми господине се качи при Чир, изчисли отново параболата и каза: Странно! Параболата е вярна, а не можем да полетим! Тука сигурно има нещо, драги ми господине!

Трябва да кажа, че нощта ни завари да се суетим около Чир и неговия багаж. Преспахме върху копата, на следващата нощ отново преспахме там и не помня още колко дни и седмици си блъскахме главите как да отлепим тая пуста копа от земята. И сега, ако минете, ще ни видите как умуваме. Ние ни най-малко не сме загубили надежда, че един ден Чир ще полети към луната с всички трохи, събрани за полета, с всичките насекоми, а така също и с конската подкова за щастие, с половината близнак и с пясъка за храносмилане; едно на друго, като погледнеш -- суха храна за три седмици.