ШПИОНИТЕ ДЕБНАТ И СЛУШАТ

ие сме постоянно сред птичия свят, мушим се навсякъде, всичко виждаме и от всичко гледаме да вземем поука. Един щъркел например не може да се муши навсякъде, щото се е качил на своите египетски кокили, та от сто километра ще го забележиш, че се задава, а ние сме дребосък, зад най-дребната тревка можем ла се прикрием, всичко можем ла видим и да останем незабелязани. Или дето вика Пешеходецът, който си подсвирка с уста: Само сме за шпиони! Та от много наблюдения окото ни е набито, сетивата ни са изострени и ако е работата до гяволък, всички птици ще турим в джоба си.

Така си мислехме ние, но човек нали, докато е жив, все се учи. За съсед ни дойде една сврака, бъбрива като сврака, почна да прави гнездо. Две кола тръне пренесе, закрепи трънето на дървото и направи такова голямо гнездо, като че не правеше гнездо, ами хан. За да не й вали дъжд, свраката тури покрив на хана, две врати направи -- през едната врата влизаше, през другата врата излизаше. Вече мислехме, че сврачият хан е готов, че свраката ще снесе яйца и ще легне да ги мъти. Тя обаче продължи да оправя хана, няколко дни мъкна кал от реката, измаза го и кога подът изсъхна, почна да обикаля и да търси всякакви бръмбазлъци, за да го обзавежда. Кога парцал, кога кълчища, кога чужда перушина -- свраката никога не се връщаше с празни ръце и всичко набутваше вътре в своя хан.

Драги ми господине току подвикне: Драги ми господине, ти го превърна това гнездо на даракчийница, сума дреб набута в него! Свраката си бъбре, през единия вход влезе, през другия излезе, пропадна в гората и по някое време я гледаме, че пак се задава и носи вълна. Такава нахална работа рядко може някъде да се срещне. Тананик я видял как скубе вълна от овцете, за да обзавежда своя хан. Хората си изкарали овцете на паша, а свраката айде, айде, та при овцете, от тая овца щипне малко вълна, от другата овца щипне малко вълна и дим да я няма. Ние, врабчетата, вълна до колене да газим, няма да посегнем на чуждото, а свраката посяга.

Както и да е! Най-после тя завърши обзавеждането на това пусто свраче гнездо, снесе яйца и легна да мъти. Мъти, но не мъти като нас тихо и кротко, ами по цял ден бърбори, та дори Драги ми господине го заболяха ушите. Смрадовранката ходи да й покаже фльонгите си, свраката се смя, смя, докато оная най-после се ядоса, вдигна фльонгите си и си замина. Чак сега ние разбрахме защо сврачият хан има два входа. Ами че сврачата опашка стърчи оттам три километра назад, свраката турила втория вход, за да й стърчи оттам опашката, а пък от предния вход й стърчи главата.

Та тя легна да мъти, а ние подфъркаме наоколо и я шпионираме. Кой знае какво за шпиониране нямаше, но за всеки случай шпионирахме, а най-вече с тая работа се занимаваше Пешеходецът, който си подсвирква с уста. На него това най-много му се удава, щото свраката едва ли щеше да се подсети, че той я шпионира. Пешеходецът, който си подсвирква с уста си върви най-безобидно и с най-разсеян вид подсвирква, ще помислиш, че е човек, тръгнал просто да си подсвирква. Той обаче с едно око подсвирква, а с другото око шпионира свраката. А свраката, нали е глупава, хич даже и не може да се подсети, че я шпионират. Какво ли си мисли тя: Това е врабешки народ, по цял ден гони насекоми, мигар ще седне да ме шпионира!

Ние обаче шпионираме, та пушилка се вдига и колкото по шпионираме, толкова по не личи, че шпионираме. Дори смрадовранката шпионираше. Оная си мисли, че идва да й показва пак фльонгите, смее се, та опашката й се тресе, а смрадовранката прави обидена физиономия и през това време шпионира.

Тъй продължи няколко дни. Една сутрин Чир вече се хвалеше, че му трябва суха храна за още един ден и ще бъде готов да полети към луната, когато в гората се обади кукувица. Куку! -- вика кукувицата, прелетя на съседното дърво и пак се обади. Свраката започна да става неспокойна, излезе през предния вход на своя хан и влезе през задния. А мъжката кукувица приближи към свраката, кацна на съседното дърво и оттам започна да й вика с все сила. Драги ми господине тъкмо смяташе да се обади, когато видяхме една женска кукувица, че се примъква безшумно на поляната. Женската кукувица се прикри, снесе яйце на полянката и хвана яйцето с човка. Тя цялата се бе наклонила към свраката и шпионираше да види какво ще прави по-нататък.

Мъжката кукувица продължаваше да стои на съседното дърво и да дразни свраката. Пешеходецът, които си подсвирква с уста мина безобидно покрай кукувицата, оная, щом го видя, се направи, че уж поще буболечки по поляната, ама не изпуща яйцето от човката си и държи изпод око сврачето гнездо. През това време свраката почна да става много нервна, сигурно е предполагала, че кукувицата иска да я прогони от гнездото и и да влезе вътре в него, та да й снесе някое кукувиче яйце. Тя хич и не можеше да познае, че това е мъжка кукувица и че всичко това са шпионски работи.

Накрая свраката не можа да търпи повече, спусна се с викове към кукувицата, подгони я из гората, като повтаряше с всички сили: Господ да те убие, мръснице безподобна! Мъжката кукувица от своя страна пищеше: Олеле! Олеле!, ама се преструваше, щото тя хвърчи два пъти по-бързо от свраката.

Щом свраката отиде да гони мъжката кукувица с: Господ да те убие, мръснице безподобна! -- женската кукувица подскочи от полянката и пусна яйцето в сврачето гнездо. Тя хукна да бяга в обратна посока, до едно време я шпионирахме, ама после я загубихме от очи. Свраката се зададе, подвикваше доста наперено: Ами, тя ще ми снася на мене в гнездото! Хайде де! Влезе в своя хан, опашката й отново щръкна три километра навън от задния вход и сума време я чувахме да повтаря нацупено: Ами! Тя ще ми снася на мене яйца в гнездото, тая мръсница безподобна!

Драги ми господине беше много изненадан от случилото се. Те това се казва наука -- клатеше глава той, -- те това се казва наука!

По този повод разправям на нашите, че макар и да сме ходили на училище, то ние ще трябва да продължим да се учим цял живот, защото и на най-учения човек науката не му достига. Смрадовранката и тя се намесва: "Ами как ще стига! Аз например, откакто се помня, чета модното френско списание от 1903 година и виждам, че науката още не ми достига, защото светът се постоянно развива н всеки ден все някъде ще измислят нова фльонга. Истински образованият никога няма да легне да спи спокойно, ако не е в течение на новата фльонга. Аз винаги се стремя да бъда в течение.

Пешеходецът, който си подсвирква с уста също взема участие в разговора. Според мен -- казва той, -- това е добър урок за нас. Аз лично три пъти минах покрай кукувицата, подсвирквах си най-безобидно и съвсем отблизо можах да я видя как дебнеше и слушаше като един истински шпионин. На мене още тогава ми хрумна мисълта, че шпионите дебнат и слушат. Дори и сега, дето сме седнали тъй шумно да бъбриме, имайте предвид, че около нас в здрача обикалят шпиони, дебнат и слушат. Затуй ще е най-добре да продължим да разговаряме шепнешком, а ако може дори хич да не разговаряме.

Смълчахме се в дървото, Около нас шпионите дебнеха и слушаха, но колкото и да дебнеха и слушаха, трябва да ви кажа, че си отидоха с празни ръце. Цялата гора стихна, отнейде се появи братът на кукувиците, чухалчето, и започна да подвиква: Чух! Чух! Свраката се размърда в своя хан и започна да крещи сънено отгоре: А, чу ли за оная мръсница безподобна, господ да я убие, дето искаше да ми снесе яйце в гнездото? Чух, чух! -- отвръщаше чухалчето.

То обикаляше из гората през цялата нощ и през цялата нощ подвикваше: Чух! Чух!

Ние заспахме, наспахме се, а кога се събудихме, го чувахме, че продължава да подвиква: Чух! Чух! Тананик ни разправя, че през цялата нощ не бил мигнал, боляло го коляното. Не мигнах цяла нощ, разказваше той, тананикам си наум, за да не ме чуе някой шпионин, и си мисля дали чухалчето не е шпионинът, дето непрекъснато дебне и слуша. Тъй както мисля със своя прост акъл, май че то ще излезе шпионинът!

Затова ви казвам, че е хубаво човек да се муши навсякъде, да се взира във всичко, изпречило се на пътя му, и от всичко да взема поука. Иначе ще си остане прост като сврака, ще си мисли, че кой знае какво мъти в полога си, а когато го измъти, ще види, че е измътил чуждо яйце, пъхнато в полога му от някой шпионин.