ДРАГИ МИ ГОСПОДИНЕ

раги ми господине беше много интересен врабец. Той седеше по цял ден на дървото и само чака нещо да се зададе, за да почне да му прави забележки. Това нещо няма значение какво е: каруца, човек, куче жена, кола снопи -- той на всичко вика "драги ми господине". Как може, ако върви жена, да и викаш отгоре: Драги ми господине! Драги ми господине обаче пет пари не дава за това, а седи горе и вика на жената: Драги ми господине, не можеш ли малко по-високо да стъпваш, да не вдигаш толкова прахоляк подире си! Къде са те учили да си тътриш краката, драги ми господине! И т. н.

Смрадовранката пристига при него с всичките си хиляда и триста фльонги и със своето френско списание от 1903 година, а той, още преди да е казал добър ден, веднага я застъпва: Драги ми господине, докога ще разнасяш тия твои фльонги, а смрадовранката оправя фльонгите и му отвръща: Не е твоя работа това, Драги ми господине! Ти вместо да се заяждаш с мене, по-добре вземи да оправиш гнездото си, не го ли виждаш, че се е изкривило като турска керемида! Врабецът гледа напушено, чопли слънчогледово семе и плюе люспите върху фльонгите на гостенката. Можеш да бъдеш и малко по-възпитан, Драги ми господине -- казва му птицата, а той й отвръща от своя страна: Драги ми господине, тоя дето ще седне да ми дава акъл, още не се е родил!

И подир тия думи Драги ми господине подскочи, та се обърна кръгом, за да започне да се кара на една вихрушка, щото въртеше на пумпал слама и прахоляк, извиси пумпала и хвърли прахоляка върху врабеца. Бравос бе, драги ми господине, тъкмо върху палтото ли намери да си изтърсваш боклука! Вихрушката, где ти, отнесе своя пумпал по шосето, без да му обърне каквото и да било внимание.

Драги ми господине беше до такава степен бъбрица, че дори когато отиваше на лов за насекоми, тичаше по петите им и се караше с тях непрекъснато. Веднъж той гони една мушица, нищо и никаква мушица, но нали и тя носи душица, бяга, та си къса жилите. Подире й тича мрачен Драги ми господине и й вика непрекъснато: А защо завиваш сега наляво, когато можеш да бягаш направо, ами ме караш и мене да взимам тия остри завои! Ами че така ли се взима завой бе, драги ми господине, за малко щях да се обърна на тоя завой ... Хей, хей, къде там нанагоре, драги ми господине!, но насекомото не се решава да се издига нагоре. Гледай го сега, назад пък се връща, без даже знак да ти даде, че ще се връща внезапно! Ако всичко започне да хвърчи така, драги ми господине, за един ден това, дето е хвърковато, ще се изтреби и ще настъпи всеобща катастрофа!

Докато Драги ми господине разправя тия работи на насекомото, насекомото през това време хич и не го слуша, ами си плюе на петите и драска тъй бързо, че вятърът свири в ушите му. И като си гледа хвърченето, насекомото постепенно набира преднина и се отдалечава все повече и повече от преследвача си. Една бърза лястовица пуска своята червена светкавица подир насекомото и в следния миг там не се вижда нито светкавицата на лястовицата, нито насекомото. Ало, ало, ей, драги ми господине, къде дават така, аз да гоня, а ти да обираш насекомото! Я ела тук да ми върнеш насекомото!

Такъв случай обаче още не е имало, щото насекомото е ничие! По-точно то е на оня, дето ще го хване, иначе някой лаком човек би турил ръка на всичко, дето хвърчи под небето, и не би оставил дори половин насекомо за другите.

Докъде стига със своето нахалство Драги ми господине, ще разберете още по-добре, ако ви кажа, че по времето на едни маневри около нас се събра много войска. Войската струпа оръдия, танкове, напълни цялата околност с картечници, самолети пищят по небето, а така също и хеликоптери. Драги ми господине, щом видя, че войската се приготви да почне маневрите, се запъти към нея. През туй време войската взе да гърми и где-що имаше хвъркато и ногато се пръсна, като че потъна вдън земя. Само Драги ми господине върви наперен и почва да прави забележки на войската и да й се кара:

Ей, драги ми господине, къде така през просото! -- викаше врабецът на войската, сякаш войската бе влязла в неговото просо и щеше да му опоска нивата. Точно тука ли намери да гърмиш, драги ми господине! Ами че ако всеки седне да гърми, докъде ще стигнем тогава! ... Войската обаче продължаваше да гърми и един снаряд, като се стрелна, та за малко не отнесе врабеца. Драги ми господине се връцна и почна да отупва палтото си, щото снарядът го бе поопърлил. Той си отупваше палтото и викаше подир снаряда: Ало, ей ти там, не можеш ли по-внимателно? Кой даскал те е учил тебе, та се блъскаш в минувачите. Сляп ли си, та не виждаш, че аз вървя тука, а? Къде дават така, драги ми господине!

Снарядът обаче дори не погледна Драги ми господине, а продължи напред по пътя си. Смрадовранката пищи до небето, щото е на средата на пътя, от една страна се мъчи да придържа всичките си фльонги, от друга страна гледа да не изгуби своето френско списание от 1903 година, па накрая изпадна в паника, та ни списание, ни фльонги вече гледаше. Снарядът премина стремглаво край нея и удари френското списание от 1903 година, та го направи на пух и прах.

Щом видя това, Драги ми господине си подви опашката и търти да бяга. Кога стигна до нас, ние му викаме: Драги ми господине, ти май се изплаши от войската? Кой, аз ли! Не се е родил още тоя, дето ще ме изплаши мене, драги ми господине! Не се е родил още!

Чир го подкачи: Тъй както те гледам, Драги ми господине, ти само дето целия свят не си закачил с твоите забележки. Ще го закача и забележка също ще му направя. Никак не ми мига окото! ... Той се завъртява да огледа целия свят и започва ла му вика отгоре. Ало, драги ми господине къде си се втурнал така през просото?

Но целият свят дори и не поглежда врабеца, ами си гледа своята работа и върви право през просото.

И без такива не може, драги ми господине!

Смрадовранката много се обиди на врабеца тогава, ето, вика му тя, снарядът ми разпердушини френското списание, а аз тъкмо бях започнала да изучавам Париж! Е, какво научи, драги ми господине, като толкова го изучаваше твоя Париж? -- попита недружелюбно Драги ми господине.

Нещастницата оправи фльонгите си и му каза, че Париж е столица на Франция. че има Айфелова кула и че не граничи с други градове. Как така не граничи! -- изненада се Драги ми господине. -- Мигар може да съществуваш на тоя свят, без да граничиш с някого! ... Може, рече му смрадовранката, Париж всичко може, защото там е Европа, а не както сме ние тука на Балканите, където всеки с всекиго граничи!