ТАНАНИК

махме в нашата група един врабец, викахме му Пиук, защото той по цял ден хвъркаше и съчиняваше песнички, като си тананикаше: "Пиук, пиук, песента ми започва оттук! Или пък: Пиук, пиук, песента ми завършва дотук! Да съчинява, не всеки умее, тая дарба човек трябва да си я има от рождение. Пиук например ми е разправял: Ти знаеш ли, Джифф, че аз още докато бях в яйцето на тъмно, почнах да съчинявам. Като съчинявах разни песнички, ми беше някак си по-леко, имаше кой да споделя самотата ми. По цял ден си тананиках в тъмното -- пиук, пиук, мустакат турчин пуши с чибук. Дори сега, когато тръгна нанякъде сам, вземам със себе си винаги по една песен, та да ми прави дружина. Ако пътят ми е по-дълъг, то тогава вземам повече песни, за да ми стигнат по пътя. Суха храна не вземам, гладен едва ли ще остана, все нещо ще се намери за хапване, но без песен не тръгвам.

Ние това не го знаехме отпреди, па не сме се и сетили. Пиук поиска да ни услужи и раздаде на всички ни песни. Аз лично съм проверил в дългите си пътешествия и мога да ви препоръчам, когато тръгнете някъде на път -- а човек е винаги на път, -- да вземете със себе си и по някоя песен, да видите колко по-леко се пътува. Ако хвърчиш, песента също хвърчи с тебе, ако тръгнеш да се разхождаш из ливадата, песента също се разхожда и ти прави най-приятна компания.

Истина е, че песните, дето Пиук ги съчинява и ни ги раздава да ги пеем, било когато отиваме някъде, било когато работим, са съвсем простички, но пък ни вършат много хубава работа. Не са, да кажем, като песните на славеите. Те, техните песни едни издокарани, па засукани, па с едни извивки -- ако тръгнеш по извивките им, свят ще ти се завие. Тия засукани песни славеят ги пее само сутрин рано, в тишината, та да се фука пред всички, че му много засукани песните. Ние нямаме нищо против тия песни, нека ги пее славеят, който иска, да слуша. Той сутрин си изпява засуканата песен, а после през целия ден мълчи като риба и се вре по сенките. Ние такива певци не обичаме. По-добре е, да ви кажа, да пеете прости песни, но през целия ден и за всякакви случаи.

Ще ви кажа, че когато започнахме да правим гнездата си, всички с изключение на Дебелачко и на Запетайчето тичаха непрекъснато да мъкнат строителен материал, работеха от изгрев слънце чак до мръкнало и за няколко дни изпокапахме. Тогава Пиук дойде да ни каже, че ако седнем да вием гнездата с песен, няма да усетим кога ще ги направим. Той даде на всички по една песен за виене на гнезда. Като почнахме да вием гнездата с нея, съвсем леко ни стана, гнездата като че сами се извиваха или още по-точно, песента ги правеше заоблени, леко вдлъбнати, а ние само тук и там й помагахме.

Единствен Драги ми господине не пожела да работи с песен и гнездото му стана грозно като турска керемида и толкова наклонено, че за да се задържиш за него, трябва да се връзваш с едно въже за кръста и пак не е съвсем сигурно дали вятърът няма да те отнесе нанякъде. Но Драги ми господине е бил винаги опърничав, та това не направи никому впечатление. Аз, казва, мигар нямам други грижи, та ще седна да се занимавам с лекомислени работи, драги ми господине!

Той смята, че песента е лекомислена работа. Тя не е никак лекомислена и ще ви кажа, че дори когато човек е много изморен и не може дълго да заспи, то най-добре ще бъде да почне да си тананика наум. Като тананика наум, Сънчо чува, че някой тананика, и айде, айде, да види какво е това, дето тананика, защото си умира от любопитство. А на вас само това ви и трябва -- да дойде Сънчо да надникне през прозореца. Забелязал съм, че когато заспивам с тананикане, всичките ми сънища са много хубави и предимно летящи. Краката му стърчат навън казваше, че когато тананика, сънува хвъркати сънища и чувствува, че краката му започват да стърчат навътре.

Ако искате и вие да сънувате летящи сънища, опитайте. На човек и без това му се случва много рядко да хвърчи, та да си навакса повече хвърчене, той би трябвало да се научи да заспива с тананикане.

Опитайте и ще видите, че ви говоря самата истина: тананик, тананик, тана-тананик!